Facebook:
Автор: ЦВЯТКА ГЕОРГИЕВ
Прегледана: 8910 пъти
Публикувана: 00.00.0000

Консервите като важна храна през зимата
Днес консервираните храни са една от най-важните храни. Първобитният човек се е задоволявал със сезонните храни, които е срещал в досега си с природата, като често е гладувал, за да се нахрани след това при първата появила се възможност за лов и пр. И днес в някои тропични страни има племена, които не мислят за утрешния ден. След като изконсумират всичко около лагера си, те се преселват на друго място, богато с храни, и на свой ред го напускат, след като са го опустошили. Но това е възможно само в тропичните страни, където природата е облагодетелствала обитателите с вечно лято. В умерените и северните страни, където има строго определени годишни времена с техни благоприятни или неблагоприятни условия за живот, още древният човек е замислил запазването на някои храни от летния сезон за зимата. Дългият житейски опит е научил човека да използува слънцето, топлината, химичните средства и други за временно или по-дълго запазване на някои от необходимите му храни.
За пръв път този въпрос сериозно и настойчиво се е повдигнал през 1750 г. от Никола Аперт, роден в Шалон, Франция, който дава началната идея за запазване на пресните продукти. Аперт е трябвало да се бори упорито, докато наложи теорията си. Най-после благодарение на блестящите резултати, които получил от консервирането на храни, бил чут от знаменития химик Гей Люсак (1810 г.) Благодарение на Гей Люсак френскато правителство е обърнало внимание на изнамереното от Аперт и излязло със статия „Аперт е изнамерил изкуството за консервиране - при него живеят в шишета пролет, лято и есен . Заглавието ясно подчертава, че чрез прилагане метода на Аперт се запазват всички качества на продуктите, като с това той иска да подчертае, дори че се запазва и слънчевата енергия. Според Фай-Юнг и др. в Русия върху консервирането е писано за пръв път през 1809 г. от проф. В. И. Каразин, които е сложил начало на консервирането в херметично затворени кутии. Той много настойчиво е агитирал качеството на запазените продукти по този начин.
Оттогава се работи толкова много в областта на консервирането, че днес нашите работници и учени потвърждават неговата технология, чрез която не се променя нищо в състава, цвета, вкуса и вида на продукта. Ако има някаква загуба, тя е съвършено незначителна. Естествено става дума за правилна и чисто научна технология при приготвянето на консервираните плодове и зеленчуци. Витрините на магазините са пълни с най-различни видове консерви, предлагани на домакините като готова, полезна и здравословна храна. Като се прибавят към нея яйца, мляко, масло, извара, сирене и кашкавал или без никакви подправки, като ври четвърт или половин час на огъня, се получава вкусно и витаминозно ястие. Пестеливата и трудолюбива домакиня не се задоволява само с онова, което й предлага пазарът. Тя използува най-рационално богатия есенен пазар, лично си приготвя консерви и подрежда шкафове и килери с туршии, зеленчукови консерви, сладка, мармелади, конфитюри и др. За сполучливото приготвяне на тези зимни запаси е необходимо да се знаят някои правила, които ще спомогнат да се изпълни тази задача. Тези правила са: а) продуктите, съдовете, приборите и кърпите, с които се работи, да бъдат съвършено чисти; б) лицето, което работи, трябва да е с чисти дрехи и ръце; в) да се използуват напълно здрави продукти; г) да се познава добре технологията на консервирането и кой вид продукт как се консервира; д) последно и най-важно условие е
какъв е съставът на водата.
Домашното консервиране става по няколко начина: чрез сушене, озахаряване, осоляване, стерилизиране, замразяване и консервиране чрез химикали. При всички начини на консервиране продуктите малко или много губят от естествените си хранителни качества, затова най-добър е онзи начин, който запазва в продукта най-много хранителни и особено защитни вещества. Като храна консервите се използуват особено през зимата, когато те са много ценни, защото внасят разнообразие в ежедневната храна на човека. Летните и есенните плодове и зеленчуци бързо се развалят и не устояват дълго време, за да се запазят в сурово състояние за зимата, когато са крайно необходими като храна, особено за децата и болните. Със зеленчукови и плодови консерви може да се проведе много лесно каквото и да било растително или диетично хранене. Дълго време обаче един въпрос е занимавал науката и е бил обект на упорити проучвания - въпросът, дали консервираният плод или зеленчук, гъби или месо, яйца или риба могат да заместят естествените. Не по-малко е интересувал този въпрос гастрономите и болните. Днес вече положително се знае, че ако ненапълно, то поне отчасти в зависимост от различните начини на консервиране продуктът запазва своята хранителна стойност. Употребата на консервирани продукти е много голямо удобство и затова наравно с плодовете и зеленчуците днес се консервират риби, яйца, птици, месо и т. н.
Консервирането на храни чрез изсушаване (най-често на слънце) е добър и много разпространен начин за консервиране. Той запазва доста ценни качества на продукта, но не може да задоволи нашите нужди и вкус. Продуктът добива особен вид и вкус, поврежда се неговата структура и в повечето случаи се лишава от витаминозния си състав. Консервираният по този начин продукт трудно се запазва през зимата, защото изисква специални условия. Най-малкото овлажняване го поврежда. За някои месни произведения сушенето е ценен и незаменим начин на консервиране (пастърма, луканки, риба и др.).
Консервирането чрез осоляване на туршии и кисело зеле винаги намалява малко или много хранителната стойност на консервирания продукт и го прави полугоден за храна на децата и болните. У нас туршиите и киселото зеле са придобили широко разпространение и често спасяват консумиращите ги от авитаминоза.
Консервирането чрез замразяване при днешната техника не поврежда структурата, цвета и вкуса на консервирания продукт. Замразените плодове и зеленчуци запазват напълно своята характерна структура и хранителните си качества.
Консервирането чрез нагряване чрез стерилизация при температура от 70 до 120°С е най-пригодно за запазване на хранителните продукти. Приготвените по този начин продукти у нас са известни под името консерви. Така, когато става дума за консерви, обикновено се разбират храни, получени чрез стерилизиране в кутии или буркани при висока температура. Този начин на консервиране е най-пригоден за онези храни, конто нормално се консервират варени, защото при създадените условия на безвъздушно варене в запечатана кутия или буркан продуктът запазва своите хранителни качества. Витамините и солите се рушат в много малка степен в сравнение с варенето в тенджера с бъркане. Консервите могат да бъдат пълноценна храна, която замества пресния зеленчук. Пълноценни са онези консерви, които са получени от продукти, поставени и запечатани в кутиите сурови и варени едва след това (стерилизирани). При тях се запазват почти всички витамини и соли, защото варенето става в херметично затворен съд без достъп на кислород, който в тенджерата при обикновеното варене разрушава витамините и много соли. Ако зеленчукът или плодът при нормални условия на готвене трябва да се вари, той е по-ценен, защото запазва много повече хранителни качества. Зеленчуковите консерви са пълноценна храна не само защото заместват естествения продукт, то дори в някои случаи го превъзхождат, защото са варени в отсъствието на въздуха и поради това са запазили повече хранителни елементи, отколкото естественият, варен в присъствието на въздух. Консервите могат да бъдат и малоценни, когато естественият продукт, който може да се консумира и запазва суров през цялата година (ябълки, моркови, портокали и лимони), е бил подложен на консервиране. Тези плодове не трябва да се консервират чрез нагряване, а да се запазват в специално пригодени хранилища и да се консумират изключително сурови. Обикновена варена храна са онези консерви, които след предварителна обработка на открито (пържене, варене и печене) са запечатани и стерилизирани. Това са всички готвени консерви(различни видове ястия). Тези консерви имат качествата на приготвената по обикновения начин храна, но ценното е,че след като са стерилизирани, те се запазват за дълго време, без да се развалят или загубят хранителните си качества. При съвременната техника на консервиране на плодове, зеленчуци и риби консервите не представляват никаква опасност за консумиращия ги. Те все повече стават незаменима храна през зимата и ранната пролет, когато такива продукти липсват на пазара. В консервните преработвателни предприятия има установен строг контрол за качеството на всяка пускана за консумация консерва; те се подлагат на изпитване и ако се установи, че някоя консерва е негодна, тя се бракува и не се пуска на пазара за консумация. Това отстранява каквато и да било опасност при тяхното консумиране. Все пак домакинята трябва да внимава при използуването им и при констатиране на повредени консерви своевременно да ги отстранява, за да не се разпиляват останалите продукти и да се подлага на опасност здравето на консуматорите. За това, че консервата може да е повредена, говори подутостта на капака й -това означава, че консервата е негодна, в нея са се получили газове, които напират и издуват ламаринения капак. Добрата консерва винаги има хлътнал капак, а ако е в стъкло, течността е бистра и не са се образували мехурчета. Наличността на мехурчета показва, че в консервата са настъпили химични реакции и е настъпило нейното разваляне. Често при отварянето на консервата излиза лоша миризма или консервираният продукт е оръфан и обезформен. Такава консерва не бива да се употребява за храна. Често развалянето се дължи на продължително варене при стерилизация, но понякога се получава и от разлагане на продукта вследствие на дълго престояване. От всички консерви яденето може да се сготви само за няколко минути или дори само с отварянето на консервата - компоти, сардела и др. Когато се готви с консерви, кутията или стъклото се отваря непосредствено преди поставянето на продукта в ястието, което трябва да е съвсем готово. Консервираният продукт се кипва само за десетина минути в ястието, без да се бърка. Водата или сокът на консервата не трябва да се хвърля, а да се постави в ястието, защото той съдържа всичко най-ценно на консервата - разтворени витамини и соли. Особено ценни са като храна консервите, консумирани под формата на салата. При днешните условия на живот производството на консерви трябва да бъде една от първите грижи на хранителната промишленост.

Запазване на хранителните продукти в сурово състояние

Необходимо е зеленчукът или плодът, който искаме да се запази в сурово състояние за по-дълго време, да бъде откъснат внимателно. Ако е плод, да не бъде брулен, а ако е зеленчук, да бъде откъснат с клонче. Така откъснатият плод - ябълка, круша, дюля и др., обвит в суха хартия, се нарежда внимателно в сандъци или кошове, които се държат на сухо място. За амбалаж може да послужи и суха слама. Лошо е обаче, когато сламата е сурова, влажна. Тя мухлясва и плодът получава миризма на мухъл. Този начин на консервиране играе много важна роля в домакинствата, тъй като чрез него могат да се запазят богатите хранителни вещества на плодовете. Хартийките, в които се обвива плодът, го предпазват от заразяване. Ако случайно загние един плод, хартията не позволява да се заразят и другите. Още по-сигурно е запазването на плода заедно с клонче от дървото, благодарение на което известно време плодът се храни от клончето и е сочен, докато клончето изсъхне. За по-дълго време се запазват и чепки грозде. Едрото, хубаво грозде може да се яде през цялата година. Днес на нашия пазар се намира охладено грозде, производство на консервната промишленост. Така запазено, гроздето не отстъпва по нищо на прясното, само че трябва да бъде по-кратко време в контакт с въздуха, защото се променя цветът му. Гроздето може да се запази и по следния начин: Добре подредените щайги със здраво и узряло грозде се нареждат в зимника. Така може да се запази грозде до ранна зима. За по-дълго се запазва едрозърнесто и със здрави люспи грозде, като се държи отначало на въже или тел на cvxo и проветрено място. За да не изсъхне, чепката се засмолява. По този начин се спира изсъхването на плода и ако той няма набити зърна, гроздето се запазва много дълго време.
Гроздето може да се запази и на самата лоза, като здравите чепки се загъват в торбички, които се връзват. Така запазеното грозде се откъсва едва когато се застуди много.
Доматите могат да се запазят по няколко начина: Избират се не съвсем узрели домати и се изскубват заедно с корена. Окачват се в избата с доматите надолу. Така доматите доузряват и се запазват до късно през зимата. Здрави зелени домати се нареждат върху дъска и се оставят да се зачервят, като се проветряват често.
Твърди червени домати се увиват поотделно в лозов лист. На дъното на делва се нареждат лозови листа, после тя се напълва с увитите домати. Отгоре се притискат с някаква тежест. Заливат се със студена вода, която се мени всяка седмица. По този начин доматите траят до януари. Много лесен и приложим е следният начин за запазване на червените домати: измиват се здрави и червени домати. Дъното на съда, в който ще се приготвят, се покрива с лозови листа. Над листата се нареждат рязани червени домати, леко посолени. Над тях - цели домати, отгоре пак рязани. Това се повтаря, докато съдът се напълни. Заливат се с олио. Държат се на сухо място. Ако се появи мухъл, леко се отстранява. Доматите могат да се запазят, като всеки домат се увие в хартия и се наредят в кошница или щайга, като често се проветряват. Омекналите се отстраняват, за да не заразят здравите.
Чушките се запазват, като се редят една по една, за да повяхнат. Загнилите се почистват. Помещението трябва да се проветрява, защото чистият въздух е нужен на зеленчука. Всяка чушка се увива в хартия,
нареждат се в кошница или щайга и по този начин се запазват задълго.
Лукът и чесънът се съхраняват лесно. Избира се венец лук арпаджик. лавите на този лук не са много големи, но са твърди и лъскави. Водният лук, наречен каба и получен от разсад, не е подходящ, защото лесно загнива. Арпаджикът на венци се окачва или се държи на глави в кошница. Ако прорасне, прочиства се и се отстранява от другите глави, за да не става прорастване, лукът трябва да се държи на студено и сухо място. Чесънът, ако е прибран сух на венец, окачен, може да се запази до другата година.
Празът се запазва, като се заравя в земя и се затрупва със слама или листа. За да се запази за по-дълго време, поставя се на северно място, за да не го грее слънце.
Картофи. Най-подходящи картофи за запазване са късните, добре узрели, сухи картофи. Нареждат се в щайги, чували или се изсипват на купища в мазето. Ако зимата е студена, се покриват. Замръзналите картофи може да се употребят, като се държат няколко часа в студена вода. Това се прилага по ресторантите и болниците, където всекидневно се изразходват много картофи. В домакинствата такива картофи могат да се употребяват само за няколко дни, защото омекват и се повреждат.
Морковите и керевизът, непочистени, се нареждат в щайги или се затрупват с влажен пясък, като се внимава да не се допират един до друг. Някои ги заравят в двора.
Краставички, зелен лук, спанак, копър, киселец могат да се запазят само за няколко дни във вода. За по-дълго време се пазят в хладилник. С магданоза случаят е друг. Той се изважда заедно с корена (на пазара често се продава такъв). Изрязват се зелените листа и корените се засаждат в саксия или сандъче с повече пясък, полива се и се държи на светло. Късат се новоизрасналите листа, като на тяхно място поникват нови.
Зелето се запазва лесно, но трябва да се държи в проветриво, с умерена температура и сухо мазе. Без да се почистват, зелките се нареждат една върху друга. Ако е много студено, се покриват. Зелето и замръзнало
е годно за употреба.
Яйцата са ценен хранителен продукт. Най-доброкачествени са пресните яйца. В току-що снесеното яйце обикновено няма никаква празнина, но след като изстине, съдържанието на яйцето се свива и към тъпия му край се образува малка празнина. Ако се остави яйцето да престои, то се подлага на два процеса:
1. Изпаряването на известна част от водата през порите на яйцето.
2. Проникване по обратен път на микроорганизми, които предизвикват процес на гниене.
Най-обикновеният и лесен начин за запазване на яйцата е да са завити в хартия или преди да се завият в хартия, да се намажат с мазнина или парафин. Друг начин за запазване на яйцата е заравянето им в някаква зърнена храна - жито, царевица, леща, фасул и др. Друг по-сложен метод е запазването на яйцата с варно мляко. На 15 л вода се слага 1 кг негасена вар. В този разтвор яйцата престояват няколко дни, след което се изсушават и се държат на студено. По този начин порите им се затварят и не позволяват въздухът да има съприкосновение с вътрешността на яйцето. При варене тези яйца се пукат, понеже запушените пори не позволяват на парите да излизат от яйцето. Ето защо запазените по този начин яйца, преди да се пускат във водата за варене, трябва да се набодат с игла. Яйцата се консервират и в разтвор от гарантал - на 6 л вода се слага 100 г гарантол, който съдържа калций и запушва порите на яйцата.
Риби. В прясно състояние не могат да се запазват за дълго време месо и риби, тъй като и двата продукта са носители на белтъчини, които се развалят много лесно.
Единственият начин за по-трайно запазване е чрез държане в лед или в хладилник. Рибата може да се запази за по-дълго време в кошница със зеленина, листа, трева, лед и др-.
Прясното масло се запазва на студено, в лед или увито в платно.

Консервиране чрез сушене

Консервирането чрез сушене, и то най-често на слънце, е добър и много разпространен начин на консервиране. То запазва много ценни качества на продукта, но не може да задоволи нашите нужди и вкус. Продуктът добива особен вид и вкус, поврежда се неговата структура и в повечето случаи се лишава от витаминозния си състав.Консервираният по този начин продукт се запазва трудно през зимата, защото изисква специални условия. Най-малкото овлажняване го поврежда. За някои месни произведения сушеното е ценен и незаменим начин на консервиране (пастърма, луканка, риба и др.).
При сушенето на плодовете трябва да се обърне внимание на следното:
1. Плодът да е напълно узрял.
2. Да се сортира.
3. Да се нарежда само в един пласт.
Плод, който се суши на слънце, не трябва да се мокри или да го вали дъжд. Тъй като плодът съдържа захар, обикновено го нападат много мухи и пчели. Затова, преди да се прибере изсушеният плод, той трябва да се попари набързо и след това да се суши на силно слънце. Прибира се в торби.
Ябълките се сушат нарязани на парчета. За да не потъмнеят, се поставят в разтвор от 2 л вода и 1 лъжица лимонтозу. Изцеждат се добре и се нареждат. От 50 кг пресни ябълки се получава 5 кг сушен плод.
Зарзалите и прасковите се сушат разделени на две. Получава се същото количество сушени плодове както при ябълките.
Крушите се нарязват на осминки и се сушат, докато при разбъркването им започнат да шумят. Пресните круши дават по-голям процент сушени - на 100 кг пресни круши се получават 14 кг сушени.
Сливи за сушене се берат обикновено или се брулят върху черга, която се държи във въздуха. Сушат се с костилките, които може да се махнат, след като плодът се е изсушил. Костилките не се изваждат, когато плодът е пресен, защото ще се изгуби много от плодовия му сок. Сто кг пресни сливи дават 25-30 кг сушени.
Череши или вишни се сушат по същия начин както сливите. От сто кг череши средно се получават 25-30 кг сушени.
Стафиди (сухо грозде). За получаването на стафиди най-подходящи сортове грозде са султанка и мискет, както и някои едрозърнести видове бяло грозде без семки. Те се берат съвсем узрели, дори ако чепките са почти със завехнали, засушени зърна. У нас производството на
стафиди не е много добре развито поради това, че климатическите условия не позволяват сушенето да се извършва по естествен начин, както например в южните страни, където има дълга, топла есен.
Приготвянето на стафидите става по два начина. За масово производство се работи в сушилня, където гроздето се нагрява, като се започне от 25°С и се стига до 60-65°С. При тази топлина гроздето изсъхва почти напълно. За да се разбере дали е изсушено, вземат се зърна от някои места, с които се определя мярката на изсушаването. Разтриват се с ръка и ако зърното се отделя, а кожицата е налепена с пихтиесто вещество от вътрешността на зърното, показва, че сушенето е достатъчно. Изсушеното грозде се отделя от чепките и се насипва в сандъчета, покрити с хартия. Така напълнените сандъчета се оставят да престоят 10-20 дни тъмно, през което време се доизсушават. Притискат се наново и се покриват с хартия, след което капакът се заковава. Слагат се наново в пещта за малко и след това се изваждат и се държат на проветриво място.

Сушене на зеленчуци
Чушки. Обикновено се сушат червени чушки, които се нанизват на връв и се държат на слънце. За сушене трябва да се избират еднакво дебели и здрави чушки, защото, ако са различни, едните ще изсъхнат, а другите ще са влажни и при прибирането ще мухлясат. Чушките могат да се сушат и нарязани.
Домати. Зрелите домати се нарязват на кръгове, посоляват се и се държат на силно слънце няколко дни, за да изсъхнат. Изсушени, те се нанизват на връв и се държат на светло място - на тъмно те пожълтяват.
Грах. Сортираните грахови зърна се поставят за няколко минути в гореща, слабо осолена вода (за да се запази цветът им) и веднага се промиват със студена вода. Изцеждат се и се разстилат на слънце.
Зелен фасул. Взема се млад зелен фасул. Почиства се и се попарва с гореща вода, след което се измива със студена. Изцежда се и се суши. Може да се наниже на връв. Сто кг пресен фасул дава 10-12 кг сушен.
Бамя. Избира се млада бамя, нанизва се на връв, попарва се в кипяща вода и се суши на слънце.
Гъби. Събраните гъби се нарязват на парчета и се сушат на силно слънце. Най-добре се работи с гъби манатарки. Нужно е те да се измият добре от пясъка и пръстта. Нанизват се на връв, така че да не се допират една до друга, и се държат на силно слънце, като се пазят да не се намокрят, защото те много лесно мухлясват. Ако гъбите са много месести, нарязват се на парчета и след това се нанизват на връвта. По този начин се приготвят сушени гъби в малко количество. За получаване на сушени гъби в голямо количество се използуват пещи, в конто сушенето продължава 5-6 часа, или модерни сушилни с много по-кратък изсушителен процес - до 30 минути. От 10 кг гъби се получават 6-8 кг сушени гъби. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
Подправки. Магданоз, джоджен, копър, чубрица и др. сянка и в горещи дни.

Консервиране чрез замразяване

Консервирането чрез замразяване не поврежда структурата, цвета и вкуса на консервирания продукт. Замразените плодове и зеленчуци запазват напълно своята характерна структура и хранителните си качества. Чрез замразяване се консервират всички плодове, зеленчуци, месо, риба, птици и др. Размразяването на замразените продукти трябва да става в зависимост от вида им. За да запазят зеленчуците своята хранителност и витаминозност, трябва да се пуснат замразени в кипяща вода, а размразяването на месото и рибите да става постепенно 10°, 5°, 1°
и т. н.

Консервиране на плодове и зеленчуци чрез стерилизиране

Зелен грах. Взема се млад грах, на който зърното още е дребно. Изчистените зърна се прекарват през решетка, за да се отделят тези, които имат еднаква големина. Последните се попарват със солен разтвор, докато поомекнат. След това се изстудяват със студена вода и се сипват в буркани. Заливат се със слабо подсолен разтвор или с доматен сок. Затварят се добре и се стерилизират. Стерилизацията продължава за кутия от 500 г при първото нагряване 1 час и 10 мин, а при второто - 40 мин; кутия от 1 кг - при първото нагряване 1 час и 30 мин, а при второто нагряване - 45 мин. Водната баня е с температура 100°.
Зелен фасул. Фасулът се измива и се изчистват върховете му. Избира се млад и хубав фасул. Попарва се със солена вода (15 г сол на 1 л вода). Щом като фасулът омекне, охлажда се със студена вода и се нарежда в буркани, след което се залива с друга подсолена вода, затваря се с плътно прилягащ капак с гума и се стерилизира. Кутия от 500 г се стерилизира 1 час и 10 мин при първото нагряване, а при второто - 40 мин, кутия от 1 кг - 1 час и 20 мин при първото нагряване и 40 мин при второто, кутия от 2 кг - 1 час и 30 мин при първото и 45 мин при второто нагряване.
Бамя. Избира се млада бамя и се почиства от дръжките. Поръсва се с вода, в която са сложени сол и оцет, за да се избегне провличането на бамята. Изстудява се набързо и се слага в буркани. Залива се с подсолена вода и се стерилизира. Кутия от 500гсе стерилизира 1 час и30 мин за първото нагряване и 40 мин за второто нагряване, кутия от 1 кг - 1 час и 30 мин за първото нагряване и 40 мин за второто нагряване, кутия от 2 кг - 1 час и 40 мин за първото нагряване и 50 мин за второто нагряване.
Зеленчук за гювеч. Приготвя се от следните зеленчуци (за 1 кг консерва): 200 г чушки, 150 г зелен фасул, 100 г бамя, 150 г патладжани, 200 г червени домати, магданоз. Зеленчуците се изчистват, измиват се и се попарват поотделно. Доматите се режат на парчета, без да се попарват, и се нареждат между предварително охладените други зеленчуци в съда за стерилизиране (тенекиена кутия или буркан). Подредените в съда зеленчуци Се заливат със студена вода (1% сол) или с доматен сок. Между тях се ръси магданоз от 5 до 7 г (1/4 китка). Стерилизират се, както следва: кутия от 500 г - за първото нагряване 1 час и 10 мин, а за второто 35 мин, кутия от 1 кг - за първото нагряване 1 час и 20 мин и за второто 40 мин, кутия от 2 кг - за първото нагряване 1 час и 30 мин, а за второто - 45 мин.
Имам баялдъ. Приготвя се имам баялдъ и след като се изстуди, се слага в кутия, залива се с доматен сок и се стерилизира: кутия от 500 г - при първото нагряване 1 ч и 50 мин, а при второто -65 мин, кутия от 2 кг - 2 часа при първото нагряване, а при второто - 1 час и 10 мин.
Стерилизирани гъби. Гъбите се почистват добре, измиват се, а ако са едри, се нарязват на ивици. Попарват се с подсолена вода, след което се охлаждат и се нареждат в буркани. Заливат се със слабо подсолена вода, затварят се и се стерилизират, както следва: кутия от 500 г за първото и второто нагряване съответно 1 час и 20 мин и 35 мин, кутия от 1 кг - 1 час и 30 мин и 40 мин и кутия от 2 кг - 1 час и 40 мин.
Стерилизиран зелен хайвер. Приготвя се зеленият хайвер, като не му се слагат чесън и олио. Слага се в кутия или буркани и се стерилизира. Олиото и счуканият чесън се прибавят преди консумацията му. Стерилизира се, както следва: кутия от 500 г - 1 час и 5 мин при първо нагряване и 60 мин при второто, кутия от 1 кг при първото нагряване - 1 час и 40 мин и при второто 65 мин и кутия от 2 кг-2 часа при първото и 70 мин при второто нагряване.



Сподели коментар:


Вземи линк:
Подобни рецепти :

Тагове: ,